„Коледни писма“ от Джени Хейл
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
КОЛЕДНИ ПИСМА
от Джени Хейл
Цена: 17,95 лева
Обем: 264 стр.
Превод: Мариана Христова
Вълшебна Коледа. Вълнуваща нова обич. И едни специфични писма, които ще се окажат най-хубавият подарък, който тя в миналото е получавала
Очаквайте на 08.10.2024 година
За създателя
Джени Хейл е създател на летни и коледни романи. През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
През 2019 година е екранизирана и книгата „ Коледни пожелания и бисквитени целувки “, пожънала голям триумф измежду българските почитателки на сантиментални четива. На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „ Винаги ще има Коледа “, „ Всичко стартира на Коледа “, „ Коледа в Силвър Фолс “, „ У дома за Коледа “, „ Коледа край фара “, както и летните романи „ Обичай ме поради мен ” „ Лятната къща “, „ Къща край брега на светулките “, „ Лято край морето “ и „ Магията на морското стъкло “.
За книгата
Бляскавият свят на Елизабет се срутва, когато приятелят ѝ я изоставя дванайсет дни преди Коледа, поставяйки завършек на седемгодишната им връзка. Загърбила своите фантазии поради него, в този момент тя не знае какво да прави с живота си. Решава да се завърне в родното си градче Мейсънс Ридж, с цел да прекара празниците в фамилната плантация. Още с идването си Елизабет се среща с привлекателния, само че мистериозен Пол, който е в градчето по работа. Сините му очи и топла усмивка слагат на тестване решимостта ѝ да разбере коя е в действителност и какво желае от живота без мъж до себе си.
Елизабет осъзнава, че мястото и хората не са се трансформирали. Липсата на починалата ѝ баба обаче се усеща във всяко кътче на фермата макар коледната декорация и аромата на прясно изпечени сладки. Коледа постоянно е била нейното обичано време от годината и тя е изпращала специфични писма и курабийки, с цел да зарадва околните си, само че празникът към този момент не е същият без нея.
Неочаквано Елизабет се снабдява с купчина писма от баба си, които ѝ разкриват трагична любовна история. Те ще слагат под въпрос всичко, което си е мислила, че знае за фамилията си. Но дали писмата няма да се окажат най-големият коледен подарък, който Елизабет в миналото е получавала?
Откъс
Лорета седна, а Наоми се реалокира по-близо до Елизабет. Сега седяха от двете ѝ страни. Елизабет извади листа от плика и го приглади в скута си. Дъхът ѝ секна, когато видя най-отдолу подписа на баба си – „ Хариет “. Пое си надълбоко мирис и зачете писмото.
24 декември 1940
Весела Коледа, блага моя Беатрис!
Само като те назовавам „ блага “, стартирам да си напявам песента на Дайна Шор „ Да, моя блага дъще “. Не мога да си избия тази прелестна ария от главата от мига, в който я чух по радиопрограмата на господин Кантор. Мисля си за деня, в който и аз ще имам щерка и ще я разглезвам. Избързвам ли? За едно момиче е елементарно да избърза, когато е влюбено.
Обожавам годината, която ти и аз прекарахме дружно. Трябва да кажа, че тя беше една от най-хубавите в живота ми. С теб незабавно се сприятелихме и ти срещна Тони, а аз Джими – каква наслада!
Ние с теб сме необикновено щастливи момичета… Обожавам метода, по който Джими ме гледа. Чувствам се като принцеса, когато ми подава ръка и ми оказва помощ да изляза от колата му. А когато оня ден ме целуна по бузата, едвам не припаднах там, в парка. Изобщо не подозирах, че любовта може да накара човек да се усеща по този метод. Така че това писмо е за любовта – единственото неопетнено нещо, останало на този свят.
Елизабет подвигна глава и се обърна към майка си:
– Кой е Джими?
– Нямам визия – отговори майка ѝ, наведе се и огледа писмото.
– Може би някой другар на Беатрис? – допусна Наоми. – Нейният брачен партньор се споделяше Тони, тъй че има логичност.
– Някога чувал ли си за човек на име Джими, Травис? – провикна се Лорета.
Травис се извърна към нея и се взря в лицето ѝ, като че ли беше изгубил подарък слово.
– Не – отговори той и отново се наведе над термостата.
Лорета стартира безшумно да брои на пръсти.
– Когато е написала това писмо, майка ми още не е била навършила двайсет. Да не би да е бил някой от първите ѝ другари?
Елизабет раздвижи вежди.
– Оо, сигурна съм, че това нямаше да се хареса на дядо! – пошегува се тя.
Майка ѝ се усмихна с любов.
– О, тя се е омъжила за дядо ти чак когато е била на двайсет и няколко!
– Как се е срещнала с дядо? – попита Елизабет.
– Веднъж ми сподели, че се е срещнала с него, когато той се е върнал от Втората международна война – преместил се тук, с цел да живее по-спокойно – отговори Лорета.
– О, благият дядо! – Елизабет си спомни по какъв начин включваше радиото, а след това я вдигаше под мишниците, слагаше я върху стъпалата си и започваше да танцува с нея из кухнята. Тя се смееше толкоз мощно, че се хлъзгаше от обувките му.
– Ехо? – обади се Наоми и размаха ръка сред Елизабет и майка ѝ. – Умирам от любознание! Чети!
– О, да! Разбира се! – Елизабет се прокашля, оправи хартията и продължи. Чуваше гласа на баба си в ушите като музика.
И по този начин, кое обичах най-вече – не, кое обожавах – през тази година с теб, моя прелестна приятелко? Обичах да вървим в града и да се измъкваме от озвучения филм, с цел да си купим сладолед, а след това да тичаме назад, преди баща да пристигна да ни вземе.
Никога няма да не помни по какъв начин яздихме кон през полята, а ти скочи и стартира да имитираш Грета Гарбо, с тази коса, която вятърът развяваше на две страни, също като нейната. Само като си спомня, се извивам от смях.
Винаги ще помня с любов вечерта, в която ти и Тони вървяхте с мен и Джими и четиримата сключихме пакт да остареем дружно и в никакъв случай да не се разделяме. О, моя блага приятелко, ние в действителност сме благословени!
Тази година ти направих подбор от сладкиши: фъстъчени вафли, бонбони лакта и шоколадови бонбони от замразено тесто, както и кейк „ Мързеливка “, нарязан на дребни квадратчета, идеални за Коледа. Надявам се да ти харесат.
С любов,
Хариет
– Колко хубаво, че Беатрис още го пази! – промълви Лорета, взе плика от масата и го обърна в ръката си като необичаен елмаз.
– Чудя се за какво е желала да го прочета, преди да отида при нея, вместо да изчака тя да ми го даде? – попита Елизабет и огледа писмото с вярата да ѝ подскаже нещо, само че не откри нищо.
Майка ѝ поклати глава.
– Нямам визия. Може би се надява да направиш кейк „ Мързеливка “, преди да отидеш – пошегува се тя.
– Точно сега диря рецептата, с цел да схвана какви са съставките – сподели Наоми, като ровеше в телефона си. Скролна и ахна. – Това е ванилов кейк с печена кафява захар и кокосова глазура. Божичко! Звучи доста вкусно!
– Може тази Коледа да пробваме да го създадем – предложи Елизабет. И тя не беше чувала за него и сигурно не беше виждала баба си да го прави.
Наоми я изгледа и ъгълчетата на устните ѝ се извиха нагоре тъкмо толкоз, едвам вдъхнат на Елизабет малко оптимизъм.
– Ще ни трябват хора за цяло празненство, с цел да го изядат – сподели майка ѝ. – Няма ли да е прелестно къщата да се изпълни с хора? – Тя погледна замечтано към тавана, като че ли към този момент си я представяше.
п редставя
КОЛЕДНИ ПИСМА
от Джени Хейл
Цена: 17,95 лева
Обем: 264 стр.
Превод: Мариана Христова
Вълшебна Коледа. Вълнуваща нова обич. И едни специфични писма, които ще се окажат най-хубавият подарък, който тя в миналото е получавала
Очаквайте на 08.10.2024 година
За създателя
Джени Хейл е създател на летни и коледни романи. През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
През 2019 година е екранизирана и книгата „ Коледни пожелания и бисквитени целувки “, пожънала голям триумф измежду българските почитателки на сантиментални четива. На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „ Винаги ще има Коледа “, „ Всичко стартира на Коледа “, „ Коледа в Силвър Фолс “, „ У дома за Коледа “, „ Коледа край фара “, както и летните романи „ Обичай ме поради мен ” „ Лятната къща “, „ Къща край брега на светулките “, „ Лято край морето “ и „ Магията на морското стъкло “.
За книгата
Бляскавият свят на Елизабет се срутва, когато приятелят ѝ я изоставя дванайсет дни преди Коледа, поставяйки завършек на седемгодишната им връзка. Загърбила своите фантазии поради него, в този момент тя не знае какво да прави с живота си. Решава да се завърне в родното си градче Мейсънс Ридж, с цел да прекара празниците в фамилната плантация. Още с идването си Елизабет се среща с привлекателния, само че мистериозен Пол, който е в градчето по работа. Сините му очи и топла усмивка слагат на тестване решимостта ѝ да разбере коя е в действителност и какво желае от живота без мъж до себе си.
Елизабет осъзнава, че мястото и хората не са се трансформирали. Липсата на починалата ѝ баба обаче се усеща във всяко кътче на фермата макар коледната декорация и аромата на прясно изпечени сладки. Коледа постоянно е била нейното обичано време от годината и тя е изпращала специфични писма и курабийки, с цел да зарадва околните си, само че празникът към този момент не е същият без нея.
Неочаквано Елизабет се снабдява с купчина писма от баба си, които ѝ разкриват трагична любовна история. Те ще слагат под въпрос всичко, което си е мислила, че знае за фамилията си. Но дали писмата няма да се окажат най-големият коледен подарък, който Елизабет в миналото е получавала?
Откъс
Лорета седна, а Наоми се реалокира по-близо до Елизабет. Сега седяха от двете ѝ страни. Елизабет извади листа от плика и го приглади в скута си. Дъхът ѝ секна, когато видя най-отдолу подписа на баба си – „ Хариет “. Пое си надълбоко мирис и зачете писмото.
24 декември 1940
Весела Коледа, блага моя Беатрис!
Само като те назовавам „ блага “, стартирам да си напявам песента на Дайна Шор „ Да, моя блага дъще “. Не мога да си избия тази прелестна ария от главата от мига, в който я чух по радиопрограмата на господин Кантор. Мисля си за деня, в който и аз ще имам щерка и ще я разглезвам. Избързвам ли? За едно момиче е елементарно да избърза, когато е влюбено.
Обожавам годината, която ти и аз прекарахме дружно. Трябва да кажа, че тя беше една от най-хубавите в живота ми. С теб незабавно се сприятелихме и ти срещна Тони, а аз Джими – каква наслада!
Ние с теб сме необикновено щастливи момичета… Обожавам метода, по който Джими ме гледа. Чувствам се като принцеса, когато ми подава ръка и ми оказва помощ да изляза от колата му. А когато оня ден ме целуна по бузата, едвам не припаднах там, в парка. Изобщо не подозирах, че любовта може да накара човек да се усеща по този метод. Така че това писмо е за любовта – единственото неопетнено нещо, останало на този свят.
Елизабет подвигна глава и се обърна към майка си:
– Кой е Джими?
– Нямам визия – отговори майка ѝ, наведе се и огледа писмото.
– Може би някой другар на Беатрис? – допусна Наоми. – Нейният брачен партньор се споделяше Тони, тъй че има логичност.
– Някога чувал ли си за човек на име Джими, Травис? – провикна се Лорета.
Травис се извърна към нея и се взря в лицето ѝ, като че ли беше изгубил подарък слово.
– Не – отговори той и отново се наведе над термостата.
Лорета стартира безшумно да брои на пръсти.
– Когато е написала това писмо, майка ми още не е била навършила двайсет. Да не би да е бил някой от първите ѝ другари?
Елизабет раздвижи вежди.
– Оо, сигурна съм, че това нямаше да се хареса на дядо! – пошегува се тя.
Майка ѝ се усмихна с любов.
– О, тя се е омъжила за дядо ти чак когато е била на двайсет и няколко!
– Как се е срещнала с дядо? – попита Елизабет.
– Веднъж ми сподели, че се е срещнала с него, когато той се е върнал от Втората международна война – преместил се тук, с цел да живее по-спокойно – отговори Лорета.
– О, благият дядо! – Елизабет си спомни по какъв начин включваше радиото, а след това я вдигаше под мишниците, слагаше я върху стъпалата си и започваше да танцува с нея из кухнята. Тя се смееше толкоз мощно, че се хлъзгаше от обувките му.
– Ехо? – обади се Наоми и размаха ръка сред Елизабет и майка ѝ. – Умирам от любознание! Чети!
– О, да! Разбира се! – Елизабет се прокашля, оправи хартията и продължи. Чуваше гласа на баба си в ушите като музика.
И по този начин, кое обичах най-вече – не, кое обожавах – през тази година с теб, моя прелестна приятелко? Обичах да вървим в града и да се измъкваме от озвучения филм, с цел да си купим сладолед, а след това да тичаме назад, преди баща да пристигна да ни вземе.
Никога няма да не помни по какъв начин яздихме кон през полята, а ти скочи и стартира да имитираш Грета Гарбо, с тази коса, която вятърът развяваше на две страни, също като нейната. Само като си спомня, се извивам от смях.
Винаги ще помня с любов вечерта, в която ти и Тони вървяхте с мен и Джими и четиримата сключихме пакт да остареем дружно и в никакъв случай да не се разделяме. О, моя блага приятелко, ние в действителност сме благословени!
Тази година ти направих подбор от сладкиши: фъстъчени вафли, бонбони лакта и шоколадови бонбони от замразено тесто, както и кейк „ Мързеливка “, нарязан на дребни квадратчета, идеални за Коледа. Надявам се да ти харесат.
С любов,
Хариет
– Колко хубаво, че Беатрис още го пази! – промълви Лорета, взе плика от масата и го обърна в ръката си като необичаен елмаз.
– Чудя се за какво е желала да го прочета, преди да отида при нея, вместо да изчака тя да ми го даде? – попита Елизабет и огледа писмото с вярата да ѝ подскаже нещо, само че не откри нищо.
Майка ѝ поклати глава.
– Нямам визия. Може би се надява да направиш кейк „ Мързеливка “, преди да отидеш – пошегува се тя.
– Точно сега диря рецептата, с цел да схвана какви са съставките – сподели Наоми, като ровеше в телефона си. Скролна и ахна. – Това е ванилов кейк с печена кафява захар и кокосова глазура. Божичко! Звучи доста вкусно!
– Може тази Коледа да пробваме да го създадем – предложи Елизабет. И тя не беше чувала за него и сигурно не беше виждала баба си да го прави.
Наоми я изгледа и ъгълчетата на устните ѝ се извиха нагоре тъкмо толкоз, едвам вдъхнат на Елизабет малко оптимизъм.
– Ще ни трябват хора за цяло празненство, с цел да го изядат – сподели майка ѝ. – Няма ли да е прелестно къщата да се изпълни с хора? – Тя погледна замечтано към тавана, като че ли към този момент си я представяше.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ